-
1 idée
f. (gr. idea "forme visible") 1. понятие, представа; идея; l'idée du beau, du bien представа (понятие) за красивото, за доброто; donner une idée de давам (обща) представа за; 2. идея, мисъл, замисъл; l'idée fondamentale d'une њuvre основната идея на творба; 3. възглед, схващане, мнение; идея; idées politiques политически възгледи; idée reçue предразсъдък; 4. намерение; changer d'idée променям намерението си; 5. въображение, идея. Ќ avoir en idée имам наум; cette idée a fait son chemin тази идея си е пробила път (наложила се е); idée fixe фикс-идея; se forger des idées въобразявам си несъществуващи неща; se mettre dans l'idée вкарвам си в ума (главата); une idée; une idée de разг. много малко от; avoir une haute idée de soi претенциозен съм, имам високо мнение за себе си; avoir des idées noires имам черни мисли; idée-force водеща идея; ne faire qu'а son idée карам както си знам. -
2 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
3 abstrait,
e adj. (lat. abstractus) 1. абстрактен, отвлечен; idée abstrait,e абстрактна идея; nombre abstrait, мат. отвлечено число; 2. трудно разбираем; un auteur trop abstrait, трудно разбираем автор; 3. худ. абстрактен, който не е фигуративен; art abstrait, абстрактно изкуство. Ќ Ant. concret, positif; figuratif. -
4 appuyer
v. (lat. pop. °appodiare, de podium "support") I. v.tr. 1. подпирам, допирам, опирам, облягам, натискам; 2. appuyer qqch. contre, а поставям подпора; 3. поддържам, подкрепям (идея, доказателство и др.); 4. пришпорвам; 5. воен. поддържам (атака, стрелба); 6. прен. подкрепям, подпомагам, защитавам; appuyer une proposition подкрепям предложение; II. v.intr. 1. наблягам, напирам, опирам; 2. муз. наблягам на нота, издавам силно звук; 3. прен. настоявам; 4. тръгвам в дадена посока; appuyer sur la droite, sur la gauche тръгвам надясно, наляво; III. v. pr. s'appuyer 1. подпирам се, допирам се, облягам се, основавам се; 2. нар. appuyer une corvée правя нещо против волята си; 3. помагаме си, подкрепяме се. Ќ Ant. enlever, ôter; retirer; lâcher; opposer (s'), refuser; réfuter, rejeter; effleurer, glisser, négliger. -
5 biscornu,
e adj. (de bis- et cornu) 1. двурог; двувърх; chapeau biscornu, двувърха шапка; 2. с неправилна форма; 3. прен., разг. странен, чудноват; idée biscornu,e чудновата, странна идея. -
6 brûlot
m. (de brûler) 1. ост. кораб-подпалвач (за подпалване на неприятелски кораби); 2. греяна ракия със захар; 3. подстрекател; 4. опасна идея, която може да предизвика скандал; 5. полемична статия; 6. (Канада) комар, чието ухапване предизвиква усещане за парене. -
7 cardinal,
e, aux adj. (lat. cardinalis, de cardo, -inis "gond, pivot", fig. "principal") лит. главен, основен, първостепенен; idée cardinal,e основна идея. Ќ adjectifs numéraux cardinal,aux грам. числителни бройни; les quatre points cardinal,aux геогр. четирите посоки ( на света). Ќ Ant. accessoire, secondaire. -
8 centre
m. (lat. centrum, gr. kentron) 1. център, среда; centre de gravité (gravitation) център на гравитацията, на тежестта; centre d'équilibre център на равновесието; 2. център; средище; le centre de la ville центърът на града; habiter (dans) le centre живея в центъра; centre de commerce търговски център; centre d'influence център на влияние; idée centre централна, основна идея; 3. възлов пункт, възел, база; centre d'aviation въздушна база; 4. спорт. централен нападател във футбола. Ќ Ant. bord, bout, extrémité, périphérie. -
9 cheminement
m. (de cheminer) 1. пътуване, вървене; 2. воен. обход при нападение (за да се прикрие войска, която напада); 3. бавно напредване; 4. прен. прогресиране, налагане ( на идея). -
10 conceptuel,
le adj. (lat. scolast. conceptualis) 1. зачатъчен; 2. който се отнася до идея, схващане, концептуален. -
11 crible
m. (lat. pop. criblum, class. cribrum) решето, сито; passer au crible прекарвам през сито, пресявам. Ќ passer une idée au crible разглеждам идея много внимателно, за да видя рационалното в нея. -
12 dada1
m. (p.-к. de dia) 1. кон, конче (играчка); aller а dada1 яздя конче; 2. разг. фикс-идея, мания; нещо, за което постоянно се мисли. Ќ enfourcher un dada1 връщам се, заговарям отново на любимата си тема. -
13 démission
f. (lat. demissio) 1. оставка; donner, envoyer sa démission подавам си оставката; 2. прен. отказване, изоставяне (на проект, идея, намерение). Ќ Ant. maintien. -
14 démissionner
v.intr. (de démission) 1. давам, подавам си оставката; 2. прен. изоставям (проект, идея). -
15 écrire
v.tr. (lat. scribere) 1. пиша, написвам; écrire gros, fin пиша едро, дребно; 2. надписвам, изписвам, написвам; écrire un adresse sur un carnet записвам адрес в тефтерче; 3. пиша, съчинявам; écrire des articles пиша статии; 4. пиша, издавам, публикувам; 5. прен. излагам идея, мисъл. Ќ il est écrit писано е, решено е. -
16 fécond,
e adj. (lat. fecundus) 1. плодовит; плодороден; terre fécond,e плодородна земя; 2. продуктивен; 3. обилен, изобилен; 4. богат; esprit fécond, богато въображение; 5. плодотворен; idée fécond,e плодотворна идея. Ќ Ant. infécond, stérile, improductif. -
17 fixe
adj. (lat. fixus) 1. неподвижен, втренчен; 2. постоянен, определен, точен; heure fixe точен (определен) час; 3. прикрепен, закрепен; 4. хим. нелетлив; 5. m. основна заплата; 6. fixe! interj. воен. мирно! Ќ idée fixe фикс-идея ( налудничава мисъл). -
18 fond
m. (lat. fundus "fond et fonds") 1. дъно, дълбочина, дълбоки води; le fond d'une poche дъното на джоб; garnir d'un fond поставям дъно; poissons des grands fonds дънни риби; 2. дъно, долна част на съд; le fond d'un verre дъното на чаша; 3. остатък, утайка (в съд); 4. най-затънтената част от местност; дъно; 5. поле, фон; fond noir тъмно поле; 6. фон, основа на цвят (за плат); 7. основа (на стена, колона и др.); 8. среда, вътрешност на минна галерия; 9. fond de teint фондютен (крем за подобряване тена на лицето); 10. fond de robe комбинезон (дамски); 11. прен. същина, същност; on touche au fond du problème засяга се същината на проблема; 12. съдържание, тема, идея (на даден вид произведение); 13. loc. adj. de fond основен, основополагащ; 14. loc. adv. а fond издъно, изтънко; основно, напълно; au fond, dans le fond в действителност, всъщност. Ќ au fin fond du monde на край света; couler qqn а fond напълно разорявам някого; de fond en comble от край до край, съвсем; ski de fond ски-бягане; toucher le fond прен. пропадам, губя; faire fond sur qqch. базирам се на нещо. -
19 forme
f. (lat. forma) 1. форма, вид; външен вид, външност, изглед; forme du pluriel форма за множествено число; objets de même forme предмети с еднаква форма; changer de forme преобразувам се; sans forme безформен; prendre forme, acquérir une forme придобивам форма; poème en forme d'acrostiche поема в акростих; 2. установен порядък, ред; 3. pl. обноски; avoir des formes имам добри обноски; les formes de l'étiquette обноските на етикецията; 4. форма на управление; 5. юр. съдебни формалности; 6. калъп, форма; 7. печат. форма; 8. спорт. форма; être en forme, en pleine forme добре съм, в добра форма съм; 9. вдлъбнатата част на шапка; 10. мор. басейн; 11. пласт пясък, върху който се реди павето; 12. ост. леговище на заек, лисица и др.; 13. филос. форма, категория, идея; 14. loc. prép. en forme de, par forme de по начин че, във форма на; sous la forme de под формата на. Ќ en forme според закон, законно; en bonne et due forme според правилата; pour la forme само външно; prendre des formes разг. надебелявам. -
20 galvauder
v. (p.-к. de galir "sauter, s'élancer" et d'un norm. °vauder "aller de côté et d'autre") I. v.tr. 1. разпилявам; galvauder sa fortune разпилявам имота си; galvauder son talent разпилявам таланта си; 2. ост. развалям, провалям; 3. прен., разг. излагам, опозорявам; galvauder un nom prestigieux опозорявам престижно име; galvauder une idée опозорявам идея; II. v.intr. ост. скитам се, мотая се без нищо да върша; se galvauder 1. унижавам се; 2. развалям се, пропадам.
См. также в других словарях:
ИДЕЯ — (от греч. idea образ, представление) многозначное понятие, использовавшееся в философии в существенно разных смыслах. В философии до Платона И. это форма, вид, природа, образ или способ, класс или вид. У Платона И. вневременная сущность,… … Философская энциклопедия
ИДЕЯ — ИДЕЯ (греч. ἡ ἰδέα от εἴδω, inf. ἰδεῖν видеть; ср. с этимологически родственным «эйдос», τὸ εἶδος), букв, значение: внешний вид, внешность, наружность; один из основных терминов древнегреческой философии. Термин ΙΔΕΑ до Платона.… … Античная философия
ИДЕЯ — (греч.). 1) понятие, представление в уме какого либо предмета. 2) мысль, особенно новая, творческая. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. ИДЕЯ 1) какая нибудь мысль; 2) понятие о предмете; 3) главная… … Словарь иностранных слов русского языка
идея — и, ж. idée f, пол. idea <, лат. idea <гр. idea. 1. Первоначально, с посл. десятилетия в сфере школьного образования, где и. общее представление, понятие о предмете (и. общей истории). Бирж. 154. Надлежит Бунонову идеу Гистории общей с… … Исторический словарь галлицизмов русского языка
Идея — Идея ♦ Idée Представление. Идеи видимы только для духовного взора (по гречески idein означает «видеть»); все, что человеческий ум способен себе представить, может быть названо идеей. Форма дерева, которое я вижу перед собой, это его eidos… … Философский словарь Спонвиля
ИДЕЯ — ИДЕЯ, идеи, жен. (греч. idea). 1. Мысль, понятие о каком нибудь предмете, постигаемый разумом образ (книжн.). Идея общего блага. Идея добра. Идея рыцарства. 2. В идеалистической философии умопостигаемая, вечная сущность предмета, явления (филос.) … Толковый словарь Ушакова
Идея — Бизнес * Банкротство * Бедность * Благополучие * Богатство * Воровство * Выгода * Деньги * Долги * Скупость * Золото * Игра * Идея * Конкуренция * Планирование * Прибыль * … Сводная энциклопедия афоризмов
Идея — (гр.idea – түр, образ, тек, сыртқы көрініс; eidos – түр, іс әрекет амалы, сапа, идея, пайымдау, образ) – әртүрлі философиялық жүйелерде рухтың (кейінірек –білімнің) ең дамыған формаларын белгілеу үшін қолданылатын ұғым. Алғашқылардың бірі болып… … Философиялық терминдердің сөздігі
идея — См. мысль … Словарь синонимов
Идея права — наиболее общее, абстрактное выражение сущности права, его «проект» или задание («регулятивная идея»). В основе идеи лежит природа человека, разум, объективный порядок ценностей, социальные отношения, общая воля, согласованный интерес и т.д. Выбор … Элементарные начала общей теории права
Идея — и, жен. Нов.Производные: Идейка; Ида; Идуня; Идуся; Дея.Происхождение: (Употребление нариц. сущ. идея в качестве личного имени.) Словарь личных имён. ИДЕЯ Идея, мысль. Татарские, тюркские, мусульманские женские имена. Словарь терминов … Словарь личных имен
